Рамки за снимки и картини от дърво

КАКВО Е ПАСПАРТУ И ЗАЩО Е НЕОБХОДИМО?

Паспарту - това е цветен плътен картон (или друг аналогичен материал), обрамчващ рисунка, картина, фотография или друго произведение на изобразителното изкуство. С други думи, паспарту - това е полето между физическата рамка и изображението.

Защо е необходимо? Първо, паспартуто облекчава възприемането на произведението, помагайки на зрителя да концентрира вниманието си на изображението.
Второ, паспартуто и цялата рамка като цяло защитава произведението от неблагоприятните фактори на заобикалящата среда. Трето, грамотно подбраното паспарту, може да
акцентира едни или други детайли на изображението и, по този начин, да усили естетическото въздействие върху зрителя. Четвърто, рамката и паспартуто се явяват елементи на съгласуване на изображението както с повърхността на стената, така и с други близко разположени обекти.
Пето, то, само по себе си, може да се явява предмет на изкуството.
Навярно към този списък можем да добавим и още нещо, но в крайна сметка целта на тази статия се състои в това, да освети базови практически въпроси.
Затова ще приключим с обсъждането на високо теоретичните въпроси и ще преминем към практиката.

ЗА ВРЕДАТА ОТ СИМЕТРИЯТА

За съжаление, болшинството налични в продажба паспартута са симетрични. Това означава, че полетата по противоположните страни на изображението в такива паспартута са равни.
Това позволява едно и също паспарту да се използва за оформление на изображения както в хоризонтален, така и във вертикален формат.
Такъв подход е практичен, но, от естетическа гледна точка, той рядко бива оправдан. Тази мисъл често се опитват да оспорват. Така например, Шарон Хаймс (Sharon Himes) пише в своята статия на сайта ArtCafe «Ако изображението е голямо или предназначено за окачване на височина над линията на очите, то понякога долното поле на паспартуто се прави по-широко, което позволява на зрителя гледащ отдолу нагоре, да не забелязва намаляването на размера на долното поле, сравнено със страничните. Тъй като подобни ситуации са редки, то обикновено изработват паспартуто с еднакви полета по четирите страни». С това, че високо окаченото произведение има нужда от допълнително уголемяване на долното поле на паспатруто е трудно да не се съгласим. А това с което не можем, е че при окачване на нивото на очите винаги можем да се ограничим с използването на симетрично паспарту.


Рис 1.

Да опитаме да разберем как стоят нещата. За тази цел, да си спомним добре известния пример с латинската буква S. Погледнете рис. 1. Долната и горна половинка на лявата буква S изглеждат на практика еднакви (съразмерни) и цялата буква като цяло изглежда напълно хармонично. В същото време, това не може да се каже за дясната буква S.
Тук ние отчетливо виждаме, че горната част на буквата е по-голяма. Въпреки това най-интересното е, че това е една и съща буква! Вторият вариант е получен завъртайки буквата на 180°.

Зрителното възприятие на човек е устроено така, че за хармонично възприемане на обекта по вертикала неговата долна част трябва да има малко по-голяма зрителна тежест.
Тази "тайна" е отдавна известна на всички, които по един или друг начин са свързани с печатния процес. Именно за това буквата S практически във всички стандартни шрифтове е несиметрична: нейната долна част малко превишава по размер горната.

Тази "тайна", разбира се, знаят и всички производители на рамки. В англоезичната литература тя носи името «bottom weighting effect».
Следователно единствената причина за широкото разпространение на симетрични паспартута, се явява комерсиалната целесъобразност.

За да бъде честно трябва да отбележим, че и симетричните паспарту в отделни случаи изглеждат нелошо.
Това се случва основно, когато функцията на увеличена зрителна тежест изпълнява самото изображение.
Симетричните паспарту са уместни и в тези случаи, когато става въпрос не толкова за художествено произведение, колкото за познавателни или научни илюстрации.
Но, въпреки всичко, долното поле на паспартуто трябва да бъде увеличавано.

Рис 2.

Погледнете рис. 2. В нейната горна част са дадени примери за симетрично разположение на изображението в рамката (вариант А). Вариант В се отличава от вариант А с увеличено долно поле. Според мен, даже на тези, неголеми по размер илюстрации е забележимо, че вариант В изглежда като цяло по-хармоничен.

Понякога е достатъчно дори едва-едва да увеличим долното поле - и възприемането на изображението значително се подобрява.

КАК ПРАВИЛНО ДА ПОМЕСТИМ ИЗОБРАЖЕНИЕТО В РАМКАТА

Във всички случаи, когато става дума за зрителни възприятия на човека, твърди формални правила не могат да бъдат формулирани. Всичко, което е изложено по-долу, не е нищо повече от препоръки. Понякога те бързо водят до успех. Понякога те имат нужда от значителни корекции. Добре е да се отнасяме към тях, като към добра отправна точка.
Също така трябва да помним, че в дадената статия става въпрос изключително за единични паспарту, обрамчващи едно изображение в рамка.

Преди всичко трябва да отговорим на въпроса: с какъв размер трябва да бъде паспартуто? Нулеви полета използват обичайно при обрамчване на живописни плътна.
Ако става дума за графически работи (в това число и за фотографии), то трябва да отбележим, че малките полета практически не изпълняват никаква функция.
Те просто зрително се сливат с физическата рамка. Много широки полета в доста случаи са също така неуместни, тъй като прекалено голямото паспарту може да отвлича вниманието от самото изображение.

Ширината на страничното поле, като правило се намира в пределите на 1/3 до 1/2 от тясната страна на изображението. Лявото поле трябва да бъде равно на дясното.
Горното поле често се избира със същия размер като на страничните. Долното поле по-упоменатите по-горе причини правят малко по-голямо.
Често може да се срещнат следните препоръки: за вертикални изображения горното поле може да бъде по-голямо от страничните. За хоризонтални изображения, обратното, страничните полета трябва да бъдат по-широки от горното поле. И единствено в случай на квадратно изображение трябва да съблюдаваме за равенство между горното и страничните полета.
На практика точно тези правила са най-често нарушавани, затова и към тях трябва да се отнасяме най-критично.

Понякога все пак се допуска например страничните полета да са доста широки. Такава ситуация може например да възникне, ако изображението само по себе си не е балансирано.
Като друг пример от този род могат да бъдат приведени гравюрите (също и изображения, подобни на гравюри по техника на изпълнение). Увеличение на полето е необходимо и за «плътни» изображения (в този случай изобразените обекти плътно запълват картината и сякаш натискат отвътре границите и).
За вертикални фотографии със съотношение на страните a/b = 2/3 добре работи следната формула: странични полета = а/3; горно поле = b/5; долно поле = b/3.
Тези размери позволяват не само да се определи размера на паспартуто, но и разположението на самото изображение.

Ако изхождайки от тези или други съображения, вече сте избрали размера на паспартуто, но още не сте определили позицията на изображението. То в качеството на добра отправна точка могат да бъдат използвани препоръките от книгата на В.П. Микулин «25 уроков фотографии». Съгласно тази книга, изображението трябва да се намира в оптическия център на рамката.
Намирането оптическия център на рамката може да бъде направено с помощта на прости геометрически построения (рис. 3).


Рис 3.

Като цяло графиките са разбираеми и без допълнителни пояснения.
На левия чертеж със син пунктир се дели дясното и долното поле наполовина. В намерената по този начин точка А трябва да бъде поставен долния десен ъгъл на изображението.

НЯКОЛКО ДУМИ ЗА ЦВЕТОВЕТЕ НА ПАСПАРТУТО

Ако става въпрос за черно-бели изображения, то преди всичко има смисъл да се избира паспарту с някакъв отенък на сивото (от бяло до черно).

рис. 4.

Белият цвят зрително увеличава произведението, докато черният го умалява (рис. 4). На бял фон сякаш изображението излиза на преден план. Черното паспарту се явява като прозорче, през което сякаш гледаме това, което се намира зад плоскостта на картината. Сивия цвят изпълнява помеждутъчна функця. По отношение на произведението той е максимално неутрален.
Всеки цвят има своите недостатъци. Така например бели цвят на паспатруто може излишно да отвлича вниманието на зрителя от самото изображение,а черният е способен да повлияе негативно правилното възприемане тоналността на изображението. Не е идеален и сивият цвят. "Сивите подложки изглеждат добре със определени изображения, но трябва да следим този тон да не потиска сюжета, който по този начин би изглеждал монотонен и скучен", - пише  Дж. Уэйд в книгата "Техника на пейзажната фотография". Освен това, съхранявайки неутралност по отношение на изображението, сивият цвят може да дисбалансира както с близко разположени обекти, така и с интериора като цяло.

Трябва да кажем, че  от интериора въобще зависи много. Едва ли има смисъл да окачваме на една стена една до друга две творби със съществено различаващи се рамки.

Окачването и оформлението на творбите изисква творчески подход. Еднозначни решения тук не може да има. Във всеки случай, окончателното решение винаги до голяма степен се определя от от вкуса и възгледите на автора, дизайнера или организаторите на изложбата.

Често се среща препоръката да се избира вместо бял такъв цвят, който да е едва-едва по-тъмен от най-светлите елементи на изображението. (Или, съответно, вместо черен да се използва такъв цвят, който е едва-едва по-светъл от най-тъмните сенки.) Този съвет не е лош, но да се възползваме от него на практика съвсем не е лесно.

За цветни изображения може да използваме паспарту както в черно-бяла гама (рис. 5), така и цветни (рис. 6).

рис 5


При използване на цветни паспарту е целесъобразно да се ориентираме към спокойно, приглушени тонове. Ярките плакатни цветове са уместни единствено при решаването на специални оформителни задачи.

рис 6.

Цветът на паспартуто най-често се избира в тон с някой от елементите на изображението. На рис. 6 това са съответно цветът на зеленината, цветът на небето и цветът на камъните на постройките.
С помощта на цветно паспарту може да се подчертаят (или обратното, да се приглушат) някои детайли на изображението.



НЯКОЛКО ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ ПРЕПОРЪКИ

Цената на качественото оформление на творбата може да бъде достатъчно висока. В случаите на любителски фотографии, разходите за оформление могат значително да превишат разходите за създаването на самото произведение (Разбира се става дума само за тези разходи, които могат да бъдат изразени в паричен еквивалент). Въпреки всичко никакво шикарно оформление няма да може да изглади несъвършенствата на самата творба. При оформлението на екскизи и етюди не трябва да се използват скъпи и стилни рамки. Тъй като в този случай безупречността на оформлението само ще подчертае недостатъците на самата творба.

Невъзможно е да бъде направено изчерпателно описание на темата в рамките на неголяма статия. Съществуват множество други аспекти, касаещи оформлението на творби, а също така проектирането и изготовлението на рамки и паспарту. За получаване на допълнителна информация читателя следва да се обърне към други източници.

Тази статия е превод от http://www.hobbymaker.narod.ru/Articles/mats_rus.htm